1. Човек, който се отлъчва, търси своето си желание и се противи на всеки здрав разум.
2. Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на това – да изявява сърцето си.
3. С идването на безбожния идва и презрение и с позора – безчестие.
4. Думите от устата на човека са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.
5. Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда.
6. Устните на безумния причиняват препирня и устата му предизвиква бой.
7. Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му.
8. Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.
9. Който е небрежен в работата си, е брат на разсипника.
10. Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност.
11. Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му.
12. Преди гибелта сърцето на човека се превъзнася, а смирението предхожда славата.
13. Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него.
14. Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?
15. Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.