14. хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички!
15. Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека,
16. защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.
17. Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица.
18. Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души.
19. Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател.
20. Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите,
21. провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си:
22. Докога, пр'ости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието?
23. Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си.
24. Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание,
25. и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми,
26. то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас,
27. когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.
28. Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29. Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА,