18. И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.
19. Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!
20. Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.
21. Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:
22. Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.
23. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.
24. Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.
25. Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26. Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.
27. Добро е за човека да носи ярем в младостта си.
28. Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.
29. Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.