6. И побягна от сионската дъщеря цялото є великолепие. Първенците є станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача.
7. В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.
8. Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата є. И сама тя въздиша и се обръща назад.
9. Нечистотата є е в полите є, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!
10. Противникът е прострял ръката си върху всичките є желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището є, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11. Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена!