11. И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му.
12. Тук е нужно търпението на светиите; на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Иисус.
13. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват.
14. И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп.
15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла.
16. И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната.
17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.