1. Израил е разпростряна лоза, има достатъчно плод. Според множеството на плодовете си умножи жертвениците си; според хубостта на земята си разкраси стълбовете на идолите си.
2. Сърцето им е разделено, сега ще се окажат виновни. Той ще разруши жертвениците им, ще унищожи стълбовете на идолите им.
3. Защото сега ще кажат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от ГОСПОДА, и какво ще ни ползва царят?
4. Говориха празни думи, клеха се лъжливо, сключваха завети. Затова осъждането ще поникне като отровен плевел в браздите на полето.
5. Жителите на Самария ще се разтреперят за телето на Ветавен. Да, народът му ще жалее за него и жреците му ще треперят за него заради славата му, защото си отиде от него.
6. И то ще бъде отнесено в Асирия за подарък на цар Ярив. Срам ще постигне Ефрем и Израил ще се посрами от замислите си.
7. Погина Самария, царят є е като треска върху вода.
8. И високите места на Авен, грехът на Израил, ще бъдат унищожени, тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им. И те ще кажат на планините: Покрийте ни! -– и на хълмовете: Паднете върху нас!