1. А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите.
2. И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?
3. А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!
4. Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!
5. Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.
6. Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце.
7. И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха.
8. И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.
9. А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.
10. Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.