25. И се скарах с тях и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!
26. Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши.
27. И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?
28. И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат, и аз го изпъдих от себе си.
29. Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!
30. Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.
31. Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро!