1. Горко ми! Защото съм като последното бране на летни плодове, като пабирък след гроздобер – няма грозд за ядене, нито ранна смокиня, която душата ми желае.
2. Благочестивият се изгуби от земята и няма праведен между хората. Всички причакват за кръв, ловят всеки брат си с мрежа.
3. Двете им ръце се протягат към злото, за да го извършат добре. Първенецът иска, а съдията гледа за подарък и големецът изговаря алчността на душата си, и те я вплитат.
4. Най-добрият им е като трън, най-правият е по-бодлив от трънен плет. Денят на стражите ти, наказанието ти дойде – тогава ще настане объркването им.
5. Не се доверявайте на другар, не разчитайте на близък приятел, пази вратите на устата си от лежащата в обятията ти;
6. защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха – против свекърва си, врагове на човека са домашните му.