4. И ще седят всеки под лозата си и под смокинята си и никой няма да ги плаши; защото устата на ГОСПОДА на Войнствата изговори това.
5. Защото всички народи ходят всеки в името на своя бог, а ние ще ходим в Името на ГОСПОДА, своя Бог, за вечни векове.
6. В онзи ден, заявява ГОСПОД, ще събера куцата и ще прибера прогонената и онази, която съм наранил.
7. Ще направя куцата да оцелее и отхвърлената надалеч – да стане силен народ. И ГОСПОД ще царува над тях на хълма Сион отсега и до века.
8. И ти, крепост на стадото, укрепление на сионската дъщеря, до теб ще достигне и ще дойде предишното владичество – царството на ерусалимската дъщеря.
9. Сега защо викаш със силен глас? Няма ли в теб цар? Загинал ли е съветникът ти, че са те обзели болки като на раждаща жена?
10. Страдай и се мъчи, дъще сионска, като раждаща жена; защото сега ще излезеш от града и ще живееш на полето, и ще отидеш до Вавилон. Там ще бъдеш избавена, там ще те изкупи ГОСПОД от ръката на враговете ти.