11. Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава;
12. и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13. И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.
14. И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16. (Ако има някой уши да слуша, нека слуша.)
17. И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18. И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19. Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти.
20. Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека.
21. Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства,
22. прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство.
23. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24. И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.
25. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.
26. (Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря є.
27. А Иисус є каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.
28. А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!