38. И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.
39. И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.
40. А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.
41. И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!
42. И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.
43. А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да є дадат да яде.