5. Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,
6. а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7. А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8. А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто.
9. И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11. И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12. така че "гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)".
13. И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи?
14. Сеячът сее словото.
15. А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.
16. Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17. нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат1.
18. Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,
19. но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.
20. А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.