13. Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците им се скараха.
14. Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство.
15. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него.
16. И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
17. А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?
18. А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог.
19. Знаеш заповедите: "Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си."
20. А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.
21. А Иисус, като го погледна, го възлюби и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай.
22. Но той посърна от това слово и си отиде наскърбен, защото имаше много имот.
23. А Иисус се огледа наоколо и каза на учениците: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
24. А учениците се смаяха на Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатството!
25. По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26. А те се зачудиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27. Иисус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.