36. Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
37. И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.
38. И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото.
39. А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40. А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
41. Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42. И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече?
43. В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди.
44. И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си.
45. Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл.
46. Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми.
47. Затова ти казвам: простени са ѝ многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби.
48. И ѝ каза: Простени са ти греховете.
49. А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава?
50. Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.