5. А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6. И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
7. И те извикаха съдружниците си от другия кораб да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двата кораба толкова много, че щяха да потънат.
8. А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.
9. Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха,
10. а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш.
11. И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.
12. И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
13. А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави.
14. И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей.
15. Но вестта за Него се разнасяше още повече и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16. А Той се оттегляше в пустините и се молеше.