41. И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.
42. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!
43. А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.
44. И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час9,
45. когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.
46. И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.
47. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.
48. И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.
49. А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50. И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51. който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,
52. отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.
53. И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.
54. Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.