Лука 22:41-49 Верен (VBG)

41. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше:

42. Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

43. И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше.

44. И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза:

46. Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

47. Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне.

48. А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49. И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?

Лука 22