15. И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам,
16. защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство.
17. И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си,
18. защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19. И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
20. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21. Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата.
22. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава!
23. И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24. Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям.
25. А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
26. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува.
27. Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува.
28. А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания.
29. Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас –
30. да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена.
31. (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито,
32. но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33. Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.