12. И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.
13. И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:
14. Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!
15. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.
16. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.
17. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.
18. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.
19. А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.
20. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.
21. И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.
22. А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,
23. както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,
24. и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.
25. А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него.
26. На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.
27. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,
28. той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
29. Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.
30. Защото видяха очите ми спасението,