1. Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:
2. В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.
3. В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!
4. Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,
5. пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.
6. И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!
7. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?
8. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
9. Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
10. Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.
11. Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.
12. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
13. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.
14. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.