40. А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне.
41. Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.