35. Ако брат ти обеднее и видиш, че ръката му трепери при теб, да му помогнеш, както и на чужденеца и пришълеца, за да живее при теб.
36. Да не му вземеш лихва или печалба и да се боиш от своя Бог, за да живее брат ти при теб.
37. Да не му дадеш парите си с лихва и да не му дадеш храната си за печалба.
38. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог, който ви изведох от египетската земя, за да ви дам ханаанската земя и да бъда ваш Бог.
39. Ако брат ти при теб обеднее и ти се продаде, да не го натовариш с робска работа.
40. Той да бъде като наемник или пришълец при теб; нека ти работи до юбилейната година.
41. Тогава да си излезе от теб, той и децата му с него, и да се върне при племето си, и да се върне в притежанието на бащите си.
42. Защото те са Мои слуги, които изведох от египетската земя – да не бъдат продавани като роби.
43. Да не господаруваш жестоко над него; да се боиш от своя Бог.
44. А колкото за роба и робинята, които ще имаш от народите, които са около вас, от тях можете да купувате роб и робиня.
45. Също и от децата на пришълците, които живеят като чужденци между вас, от тях да купувате и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви – те могат да ви бъдат притежание;
46. и можете да ги оставяте в наследство на децата си и те да ги наследяват след вас като притежание. Те могат да ви бъдат роби завинаги. А над братята си, израилевите синове, да не господарувате жестоко един над друг.