24. Или ако на кожата на тялото на някого има място, изгорено от огън, и заздравялото на изгореното стане светло бяло-червеникаво или бяло петно,
25. тогава свещеникът да го прегледа, и ето, ако космите на светлото петно са побелели и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното. Свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа.
26. Но ако свещеникът го прегледа, и ето, няма бели косми в светлото петно и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дни.
27. И на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако се е разпростряло много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа.
28. Но ако светлото петно остава на мястото си и не се е разпростряло по кожата, и е завехнало, това е отток от изгореното. Свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.
29. Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,
30. свещеникът да прегледа раната, и ето, ако тя изглежда да е по-дълбока от кожата и в нея има тънки руси косми, свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.
31. Но ако свещеникът прегледа раната от кел, и ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата и по нея няма черни косми, тогава свещеникът да затвори за седем дни болния с раната от кел.