21. а който не взе присърце словото на ГОСПОДА, остави слугите си и добитъка си по полето.
22. Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето в египетската земя.
23. И Мойсей простря жезъла си към небето и ГОСПОД изпрати гръм и град и огън се спускаше на земята. И ГОСПОД наваля град по египетската земя.
24. Така имаше град и огън, пробягващ сред града, много тежък град, небивал по цялата египетска земя, откакто е станал там народ.
25. В цялата египетска земя градът изби всичко, което беше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.
26. Само в гесенската земя, където бяха израилевите синове, не удари град.
27. Тогава фараонът изпрати да повикат Мойсей и Аарон и им каза: Този път съгреших. ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме неправедни.
28. Помолете се на ГОСПОДА да престанат тези Божии гърмове и град, и аз ще ви пусна и няма да останете повече.
29. А Мойсей му каза: Щом изляза от града, ще простра ръцете си към ГОСПОДА, и гърмовете ще престанат, и няма вече да има град, за да познаеш, че земята принадлежи на ГОСПОДА.
30. Обаче зная, че ти и слугите ти пак няма да се убоите от ГОСПОДА Бога.
31. Ленът и ечемикът бяха изпобити, защото ечемикът беше на класове, а ленът връзваше семе,
32. но пшеницата и бялото жито не бяха изпобити, защото са късни.
33. И Мойсей излезе отпред фараона извън града и простря ръцете си към ГОСПОДА, и гърмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.
34. Но когато фараонът видя, че дъждът и градът и гърмовете престанаха, той продължи да греши и закорави сърцето си, той и слугите му.
35. Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилевите синове, както ГОСПОД беше говорил чрез Мойсей.