13. Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се караха. И той каза на виновния: Защо биеш ближния си?
14. А той каза: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш да ме убиеш ли, както уби египтянина? Тогава Мойсей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
15. И фараонът чу това и търсеше случай да убие Мойсей. А Мойсей избяга от лицето на фараона и се засели в мадиамската земя. И седеше до един кладенец.
16. А мадиамският свещеник имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят стадото на баща си.
17. Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха, а Мойсей стана и им помогна, и напои стадото им.
18. И като дойдоха при баща си Рагуил, той им каза: Как дойдохте днес толкова рано?
19. А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля и напои стадото.
20. И той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб.
21. И Мойсей склони да живее при човека. И той даде на Мойсей дъщеря си Сепфора за жена.
22. И тя роди син, и той го нарече Гирсом, защото казваше: Пришълец станах в чужда земя.
23. След дълго време египетският цар умря. А израилевите синове стенеха под робството и извикаха, и викът им от робството стигна до Бога.
24. Бог чу стенанията им, и Бог си спомни Своя завет с Авраам, с Исаак и с Яков.
25. И Бог погледна на израилевите синове и Бог се загрижи за тях.