4. Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици?
5. И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано.
6. И ще го запустя – няма да бъде подрязано, нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него.
7. Защото лозето на ГОСПОДА на Войнствата е израилевият дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И Той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда, но ето, писък.
8. Горко на онези, които прибавят къща към къща, и събират нива с нива, докато не остане място и си направите да живеете сами сред земята!
9. ГОСПОД на Войнствата ми говори в ушите: Наистина многото къщи ще останат пусти, големите и хубавите домове – без жители;
10. защото десет акра лозе ще дадат един ват1 вино, и един кор2 семе ще даде една ефа плод.
11. Горко на онези, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие и продължават до късно вечер, докато ги разпали виното!
12. И с арфа и лира, с тъпан и свирка, и с вино са техните пирове, но не се взират в делото на ГОСПОДА и не виждат действието на ръцете Му.
13. Затова Моят народ е откаран в плен – от липса на знание. И почитаните им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда.
14. Затова Шеол е разширил гърлото си и отворил безмерно устата си и в него слизат славата му и множеството му, и великолепието му, и онези, които се веселят в него.
15. И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; и очите на гордите се снишават.