27. И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала.
28. Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен.
29. Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
30. И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.
31. И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре.