10. Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята няма пеене, няма радостни гласове; тъпкачите няма да тъпчат линовете за вино; прекратих възклицанието.
11. Затова вътрешностите ми жалеят като арфа за Моав, и сърцето ми – за Кир-Арес.
12. И когато Моав се яви, изтощен от високите си места, и влезе в светилището си да се помоли, няма да сполучи.
13. Това е словото, което ГОСПОД говори за Моав някога.