1. Горко на тези, които нареждат наредби за зло, и на писачите, които пишат за насилие,
2. за да лишат бедните от правосъдие и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми, за да им станат плячка вдовиците и да ограбят сирачетата!
3. А какво ще направите в деня на наказанието и в опустошението, което ще дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите славата си?
4. Без Мен ще се наведат между пленниците и ще паднат под убитите. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.
5. Горко на асириеца, жезъла на яростта Ми, тоягата в ръката му е Моят гняв!
6. Ще го изпратя против народ лицемерен и ще му дам заповед против народа, на който се гневя, за да плячкоса плячка и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал.
7. Но той не мисли така и не смята така сърцето му, а в сърцето му е да изтреби и да отсече не малко народи.
8. Защото казва: Князете ми не са ли всички заедно царе?
9. Халне не е ли като Кархамис? Емат не е ли като Арфад? Самария не е ли като Дамаск?
10. Както ръката ми стигна царствата на идолите, а техните изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските,
11. както направих на Самария и на нейните идоли, няма ли да направя на Ерусалим и на неговите образи на идоли?
12. Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи.
13. Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко.