9. и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
10. Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.
11. Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.
12. Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13. И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.
14. Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15. Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,
16. като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.
17. Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18. Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.
19. Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.