9. Но ако предупредиш безбожния за пътя му, да се обърне от него, а той не се обърне от пътя си, той ще умре заради беззаконието си, а ти си спасил душата си.
10. Затова, сине човешки, кажи на израилевия дом: Така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние чезнем заради тях! Как ще живеем?
11. Кажи им: Жив съм Аз, заявява Господ БОГ – нямам благоволение в смъртта на безбожния, а да се обърне безбожният от пътя си и да живее! Обърнете се, обърнете се от злите си пътища, защо да умрете, доме израилев?
12. И ти, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го спаси в деня, когато извърши престъпление; и безбожният няма да падне заради безбожието си в деня, когато се обърне от безбожието си, също както и праведният няма да живее заради правдата си в деня, когато съгреши.
13. Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, и той се уповае на правдата си и върши беззаконие, всичките му праведни дела няма да се спомнят и заради беззаконието си, което е извършил, той ще умре.
14. И когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! – и той се обърне от греха си и върши правда и правота,
15. ако безбожният върне залог, плати ограбеното, ходи в правилата на живота, без да върши беззаконие, непременно ще живее, няма да умре.
16. Всичките му грехове, които е извършил, няма да му се помнят – той е вършил правда и правота, непременно ще живее.
17. Но синовете на народа ти казват: Пътят на Господа не е прав. А техният път е крив.
18. Когато праведният се обърне от правдата си и върши неправда, заради нея ще умре.
19. А когато безбожният се обърне от безбожието си и върши правда и правота, той ще живее заради това.
20. А вие казвате: Пътят на Господа не е прав. Ще ви съдя всекиго според пътищата му, доме израилев!
21. И в дванадесетата година на плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мен един избягал от Ерусалим и каза: Градът е превзет.
22. А вечерта, преди да дойде избягалият, ръката на ГОСПОДА беше върху мен и отвори устата ми, докато той дойде при мен сутринта; и устата ми се отвори и вече не бях ням.
23. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
24. Сине човешки, живеещите в онези опустошени места в израилевата земя говорят и казват: Авраам беше един и получи за притежание земята, а ние сме мнозина – на нас е право да се даде земята за притежание.
25. Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Ядете месо с кръвта му, вдигате очи към идолите си и проливате кръв – и ще притежавате ли земята?
26. Разчитате на меча си, вършите гнусотии и осквернявате всеки жената на ближния си – и ще притежавате ли земята?