30. А ти, сине човешки, синовете на народа ти говорят за теб при стените и входовете на къщите, и си говорят един на друг, всеки на брат си, и казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от ГОСПОДА.
31. Те идват при теб, както идва народ, и седят пред теб като Мой народ, и слушат думите ти, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им ходи след печалбите им.
32. И, ето, ти си им като любима песен, като човек с хубав глас, който свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.
33. А когато това дойде – ето, идва – тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.