16. Сине човешки, ето, Аз отнемам от теб радостта на очите ти с един удар; а ти не оплаквай и не плачи, и да не текат сълзите ти!
17. Смълчи въздишките, не прави оплакване на мъртви, навий си тюрбана и обуй сандалите на краката си, не покривай устните си и не яж хляба на хората.
18. И аз говорих на народа сутринта, а вечерта умря жена ми. И сутринта направих, както ми беше заповядано.
19. И народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?
20. И им казах: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
21. Говори на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще оскверня светилището Си, гордостта на силата ви, радостта на очите ви и желанието на душите ви. И синовете ви и дъщерите ви, които сте изоставили, ще паднат от меч.
22. И вие ще направите, както направих аз: устните си няма да покриете и хляба на хората няма да ядете,
23. и тюрбаните ви ще бъдат на главите ви, и сандалите ви – на краката ви; няма да оплаквате и няма да плачете, а ще се топите в беззаконията си и ще въздишате един към друг.
24. И Езекиил ще ви бъде за знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие. Когато дойде, тогава ще познаете, че Аз съм Господ БОГ.
25. А ти, сине човешки, ето, в деня, когато взема от тях силата им, радостта на великолепието им, желанието на очите им и копнежа на душите им – синовете им и дъщерите им,
26. в онзи ден ще дойде при теб оцелелият, за да извести това в ушите ти.
27. В онзи ден устата ти ще се отвори към оцелелия и ще говориш, и няма вече да бъдеш ням. И ще им бъдеш за знамение и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.