14. А ти, сине човешки, пророкувай и плесни с ръце. И ще се удвои мечът, ще се утрои, мечът на убитите е той, мечът на убития силен, който ви обикаля.
15. За да се стопи всяко сърце и мнозина да паднат, насочих клането на меча срещу всичките им порти. Горко! За да бляска е направен, за клане е наострен.
16. Стегни се, нападни надясно, насочи се наляво, накъдето е определено да се обърне лицето ти!
17. И Аз също ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз, ГОСПОД, изговорих това.
18. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
19. А ти, сине човешки, си направи два пътя, по които да дойде мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от една земя. И направи пътепоказател, направи го при началото на пътя за града.
20. Направи път, за да дойде мечът в Рава на синовете на Амон и в Юда, в укрепения Ерусалим.
21. Защото вавилонският цар спря на кръстопътя, където започват двата пътя, за да му се гадае – разтърсва стрели, пита домашните идоли, разглежда черен дроб.
22. В десницата му е гаданието за Ерусалим, да се поставят стеноломи, да се даде заповед за клане, да се издигне глас с боен вик, да се поставят стеноломи срещу портите, да се насипят насипи, да се построят обсадни кули.
23. Но това им се вижда като празно гадание заради дадените клетви; но той им напомня беззаконието, за да бъдат хванати.
24. Затова, така казва Господ БОГ: Понеже сами припомняте беззаконието си, като се откриват престъпленията ви, така че да се виждат греховете ви във всичките ви дела, понеже сами припомняте за себе си, ще бъдете стиснати в шепа.