20. Накъдето искаше да отиде Духът, вървяха и те, натам, накъдето Духът искаше да отиде. И колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.
21. При вървенето им вървяха и при спирането им спираха, и при издигането им от земята и колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.
22. А над главите на живите същества имаше нещо подобно на свод, което изглеждаше като страховит леден кристал, разпрострян над главите им отгоре.
23. А под свода крилете им бяха право насочени едно срещу друго; всяко същество имаше две, които ги покриваха, и всяко имаше две, които им покриваха техните тела.
24. И като вървяха, чувах шума на крилете им като шум на големи води, като гласа на Всемогъщия, шум на брожение, като шум на военен стан. Когато спираха, спускаха крилете си.
25. И идваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Като спираха, спускаха крилете си.
26. И над свода, който беше над главите им, имаше нещо подобно на престол, на вид като камък сапфир; и на подобието на престола имаше нещо подобно на вид като човек, отгоре върху него.
27. И видях нещо, изглеждащо като блестящ метал, на вид като огън вътре в него отвсякъде; от това, което на вид бяха хълбоците му, и нагоре, и от това, което на вид бяха хълбоците му, и надолу видях нещо на вид като огън, а около него – сияние.