5. И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;
6. а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.
7. Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,
8. не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,
9. където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.
10. Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.
11. Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“
12. Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.
13. Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14. Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;
15. докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“
16. Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?
17. А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?