15. Надявахме се на мир, но нищо добро; време на изцеление, но, ето – ужас.
16. От Дан се чува пръхтенето на конете му; от гласа на цвиленето на силните му жребци трепери цялата земя. И дойдоха и изпоядоха земята и всичко по нея, града и живеещите в него.
17. Защото, ето, Аз пращам върху вас змии усойници, които не се омайват, а ще ви хапят, заявява ГОСПОД.
18. Мога ли да се утеша в тъгата си? Сърцето ми изнемощя в мен.
19. Ето, чуй! Викът на дъщерята на народа Ми от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? И царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
20. Премина жетвата, свърши лятото, а ние не се спасихме.