14. И лекуваха раната на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.
15. Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.
16. Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки – кой е добрият път, и ходете в него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: Няма да ходим!
17. Поставих над вас и пазачи – слушайте гласа на тръбата! Но те казаха: Няма да слушаме!
18. Затова слушайте, народи, и узнай, събрание, какво ще стане с тях.
19. Слушай земьо! Ето, Аз докарвам злото върху този народ, плода на помислите им; защото не послушаха думите Ми и закона Ми, а го отхвърлиха.
20. Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благоуханната тръстика от далечна земя? Всеизгарянията ви не са Ми приятни и жертвите ви не са Ми угодни.
21. Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз поставям препънки пред този народ и ще се спъват в тях заедно бащи и синове; ще погинат и съсед, и приятел.
22. Така казва ГОСПОД: Ето, народ идва от северната страна, и голям народ ще се надигне от най-далечните краища на земята.
23. Лък и копие държат, жестоки са и безмилостни; гласът им бучи като морето и яздят на коне; всеки строен като мъж за бой срещу теб, дъще сионска.