21. Чуйте сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува!
22. От Мен ли не се боите? – заявява ГОСПОД. – И пред Мен ли не треперите, който с вечна наредба съм поставил пясъка за граница на морето и то не я преминава; и вълните му бушуват, но не надделяват, бучат, но не я преминават?
23. Но този народ има упорито и опърничаво сърце; те отстъпиха и си отидоха.
24. Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от ГОСПОДА, своя Бог, който дава дъжд – и ранния и късния на времето му, който пази за нас определените седмици на жетвата!
25. Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове задържаха от вас доброто.
26. Защото сред народа Ми се намират безбожни, които причакват, като птицеловци се снишават, залагат примки, ловят хора.
27. Като клетка пълна с птици, така къщите им са пълни с измама; затова се издигнаха и забогатяха.
28. Тлъсти са, гладки са, превъзходни са в делата на злото. Не отсъждат дело, делото на сирачето, за да благоденстват, и не отсъждат правото на бедните.
29. Няма ли да накажа за това? – заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ като този?
30. Удивително и ужасяващо нещо стана в земята:
31. Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?