15. Защото, ето, направих те малък между народите, презрян между хората.
16. Измами те твоята страховитост, гордостта на сърцето ти; ти, който живееш в пукнатините на скалите, държиш върха на хълма. Но дори да поставиш гнездото си нависоко като орел, и оттам ще те сваля, заявява ГОСПОД.
17. Едом ще стане за смайване; всеки преминаващ покрай него ще се смае и ще подсвирне за всичките му язви.
18. Както при разорението на Содом и Гомора, и съседите им, казва ГОСПОД, никой няма да живее там, и човек няма да пребивава в него.
19. Ето, като лъв от разкоша на Йордан ще се изкачи против богатото заселище; но Аз внезапно ще го изгоня от него и ще поставя над него, който е избран. Защото кой е като Мен и кой ще Ме призове на съд, и кой е овчарят, който ще устои против Мен?
20. Затова слушайте решението, което ГОСПОД взе против Едом, и мислите, които намисли против жителите на Теман: Непременно ще бъдат отвлечени, и най-малките от стадото; непременно заселището им ще запустее от тях.
21. От слуха за падането им земята се тресе. Вик – гласът му се чува до Червеното море.
22. Ето, като орел ще се издигне и ще лети, ще разпростре крилете си над Восора. И сърцата на силните мъже на Едом ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.
23. За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха, защото чуха лоша вест; стопиха се. Смущение има в морето, не може да утихне.