15. Защо са проснати на земята твоите юнаци? Не устояха, защото ГОСПОД ги блъсна.
16. Умножи онези, които се спъват; даже паднаха един върху друг и казваха: Станете да се върнем при народа си и в родната си земя заради страшния меч!
17. Там викаха: Фараонът, египетският цар загина; пропусна определеното време.
18. Жив съм Аз, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му – че като Тавор между планините и като Кармил при морето ще дойде!
19. Приготви си необходимото за плен, жителко, дъще египетска, защото Мемфис ще стане на пустош и ще бъде изгорен, ще остане без жител.
20. Египет е като много хубава юница, но стършел идва, идва от север!
21. Дори наемниците му сред него са като тлъсти юнци; да, те също се върнаха, заедно побягнаха, не устояха; защото денят на бедствието им ги връхлетя, времето на наказанието им.