18. Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да є принасяме възлияния, бяхме лишени от всичко и се довършихме от меч и от глад.
19. А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица и є принасяхме възлияния, без мъжете си ли є правехме питки с нейния образ и є принасяхме възлияния?
20. И Еремия говори на целия народ, на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговори така, като каза:
21. Не си ли спомни ГОСПОД каденето, което кадяхте в юдовите градове и по ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и народа на тази земя, и не дойде ли в ума Му?
22. И ГОСПОД не можа повече да търпи заради злите ви дела и заради гнусотиите, които вършихте. Затова земята ви стана пустош, за смайване и за проклятие, без жители, както е днес.
23. Понеже кадяхте и съгрешавахте против ГОСПОДА, и не послушахте гласа на ГОСПОДА, и не ходихте в закона Му и в наредбите Му, и в свидетелствата Му, затова ви постигна това зло, както е днес.
24. И Еремия каза на целия народ и на всичките жени: Слушайте ГОСПОДНОТО слово, всички от Юда, които сте в египетската земя.
25. Така говори ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, и казва: Вие и жените ви говорихте с устата си и извършихте с ръцете си, и казахте: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да є принасяме възлияния! Пазете обреците си и изпълнявайте обреците си!