19. Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.
20. Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.
21. Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?
22. Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.
23. Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.
24. Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.
25. Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.
26. Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките є градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.
27. Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем.
28. Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.
29. От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.