16. Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!
17. Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.
18. Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.
19. Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.
20. Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.
21. Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?
22. Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.
23. Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.
24. Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.
25. Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.