10. Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата!
11. В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.
12. Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.
13. Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!
14. Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?
15. Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:
16. Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!
17. Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.
18. Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.
19. Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.
20. Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.
21. Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?