13. И Михей им съобщи всичките думи, които беше чул, когато Варух чете от книгата в ушите на народа.
14. И всичките първенци изпратиха Юдий, сина на Натания, син на Селемия, син на Хусий, при Варух и казаха: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела! И Варух, синът на Нирия, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.
15. И му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.
16. И когато чуха всичките думи, те се спогледаха с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.
17. И попитаха Варух, като казаха: Я ни кажи как си записал всички тези думи от устата му?
18. А Варух им каза: Той ми каза от устата си всички тези думи, и аз ги написах с мастило в книгата.
19. Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Еремия; и никой да не знае къде сте!
20. После влязоха при царя в двора; а свитъка бяха оставили в стаята на писаря Елисама; и съобщиха в ушите на царя всички тези думи.
21. И царят изпрати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всичките първенци, които стояха около царя.
22. А царят седеше в зимния дворец, в деветия месец, и пред него имаше мангал с огън.
23. И когато Юдий прочиташе три-четири колони, царят ги отрязваше с писарския нож и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.