6. Тогава пророк Еремия каза на юдовия цар Седекия всички тези думи в Ерусалим,
7. когато войската на вавилонския цар се биеше срещу Ерусалим и срещу всичките останали юдови градове, срещу Лахис и срещу Азика – защото те бяха останали укрепени градове от юдовите градове.
8. Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше направил завет с целия народ, който беше в Ерусалим, за да им прогласи освобождение –
9. всеки да пусне на свобода слугата си и всеки – слугинята си, евреин или еврейка, за да не поробва никой брат си юдеин.
10. И всичките първенци и целият народ, които встъпиха в завета да пуснат на свобода всеки слугата си и всеки слугинята си, послушаха, за да не ги поробват вече. Послушаха и ги пуснаха.
11. Но после се отметнаха и върнаха слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха за слуги и слугини.