1. ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата:
2. Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига.
3. И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си.
4. Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си.
5. Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева.
6. И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат понеже няма зеленина.