4. Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв.
5. Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо и нямат вече награда, понеже споменът за тях е забравен.
6. Както любовта им, така и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето.
7. Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти.
8. Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти.
9. Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
10. Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.
11. Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят – на силните, нито хлябът – на мъдрите, нито богатствата – на проницателните, нито благоволението – на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях.
12. Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно.
13. Също и това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:
14. Имаше малък град с малцина мъже в него; и велик цар дойде против него и го обсади, и съгради около него големи обсадни съоръжения,
15. но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек.